От години качеството е отличителен белег на индустрията за специално кафе, оформяйки стандарти за снабдяване, печене и приготвяне на напитка в преследване на това, което се счита за обективно съвършенство.
Чрез къпинг протоколи (cupping protocols) и системи за класификация индустрията е създала рамка за класифициране на универсални стандарти за „добро“ или „лошо“ качество. Въпреки това, индустрията може да е пренебрегнала съществени фактори – предпочитанията към кафето са дълбоко свързани с културния контекст и това, което една група смята за висококачествено, може да бъде видяно по различен начин от друга.
Тъй като specialty кафе продължава да се разраства в световен мащаб, намирането на правилния баланс между насочване и съобразяване на потребителите се превърна в решаващ въпрос. Стремежът към качество винаги ли трябва да има предимство или трябва да обърнем повече внимание на културните предпочитания?
Третата вълна от кафе се роди от желанието да се разграничи от стандартните зърна, които доминираха световните пазари. Чрез своите маркетингови и качествени стандарти specialty кафе се стреми да се утвърди като по-добър вид кафе.
Като се фокусира върху проследимостта, устойчивостта и ясното артикулиране на вкусовете чрез качествените оценки (cupping scores), индустрията имаше за цел да определи какъв трябва да бъде вкусът на „доброто“ кафе. Въпреки това, тъй като specialty кафе се популяризира на нови пазари, то не винаги е било посрещано с отворени обятия.