Обективни стандарти срещу културни предпочитания

Обективните стандарти играят жизненоважна роля в комуникацията по веригата на доставки, но наличието на съгласуван стандарт не означава налагане на определени вкусове на потребителите.

Ако искаме, например, флорално, тропическо плодово кафе от Гватемала с оценка между 86 и 88, би ни улеснило в значителна степен, отколкото да кажем „предложете ми нещо добро“, защото „добро“ е субективно.

Клиентите са свободни да се насладят на всичко, което отговаря на вкуса им, независимо дали е разтворимо кафе със бита сметана или светло изпечена Гейша – и всичко между тях.

Въпреки това, наложените дефиниции за качество, приети от индустрията, са по-скоро препоръчителни, особено когато се отнася за региони с различни културни предпочитания. На тези пазари твърдият фокус върху стандартизацията може да пренебрегне местните вкусове, налагайки идея за „добро“ кафе, което може да не се възприема от потребителите, които имат свои собствени установени предпочитания и традиции.

Това разминаване между определянето на качеството и оформянето на потребителските предпочитания предизвика дебат, особено след като specialty кафе се опитва да проникне на културно разнообразни пазари. Възниква въпросът: може ли качеството наистина да бъде обективно или се променя в зависимост от културните перспективи и местните вкусове?